Детето – учител, ученик, приятел

Posted By: Книги За Теб In: Възпитание - самовъзпитание On: 28-03-2016 Comment: 0 Hit: 966

„Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде…”

„Най-прекрасното нещо на света е да видиш дете, което уверено е тръгнало по пътя на живота, следвайки посоката, която виe сте му указали.”

Конфуций

Колко много са хората, които желаят да имат деца, но не се интересуват въобще дали наистина отговарят на условията за това: дали са в добро здраве, дали имат достатъчно материални средства за отглеждането им, да им осигурят закрила и удобства при всички условия на живота и най-вече притежават ли необходимите качества, да служат на децата за пример! Не, те не се замислят. Създават деца, които растат съвсем сами, оставени сами на себе си да се оправят, както могат, докато един ден те самите народят деца и ги поставят в същите жалки условия, каквито техните родители са им отредили.

Родителите не се замислят, че трябва месеци, години предварително да се подготвят като за едно свещенодействие. Много често децата се зачеват след гуляй, след много ядене и пиене. Такъв е моментът, който се избира, ако може това да се нарече „избор”. А може да се изчака един момент на мир, прояснение, момент, в който царува най-голяма хармония между двамата. Не, изчаква се момента на алкохолната възбуда, когато и двамата не знаят къде са и в това „чудесно” състояние зачеват дете. И с какви елементи, мислите вие, го зареждате? Натовареното с подобни елементи дете става първата жертва на своите родители. Е, кой трябва да се възпитава сега? ... това са родителите, а недетето.

Повечето от хората, които искат да имат деца, мислят, че възможностите им се ограничават само до физическата част на нещата. Всичко останало, като устройство на детето: неговия характер, дарования, качества, недостатъци са дело на случайността или на Божието благоволение, за което самите нямат определена ясна представа. И тъй като са слушали да се говори за наследственост, те се надяват, че детето непременно ще прилича физически и морално на някого от рода: на баба, дядо, леля вуйчо и т.н. Те не знаят, че могат да направят нещо, което да подсили или попречи на тази прилика, нито че в един общ план могат да въздействат върху детето, което ще се въплъти в тяхното семейство.

Още преди зачатието родителите трябва да се подготвят, за да могат да привлекат по-възвишен дух. Защото едно висше същество може да се съгласи да се въплъти само между същества, които са достигнали до известно ниво на чистота и власт над себе си. За това същество не е важно да влезе в едно богато и известно семейство. То дори ще предпочете някое по-скромно, където няма да бъде изложено на изкушенията на лесния живот. На него му е необходимо да получи от родителите, сред които ще се въплъти наследство, което няма да спъва духовната работа, заради която се решило да слезе на земята. Твърде малко мъже и жени притежават качества, необходими за въплъщаването сред тях на велики духове. Затова земята е населена с толкова обикновени хора, с толкова болести и престъпления, вместо с божествени създания и дела.

Да проследим по-подробно въпроса за зачатието. За да се роди едно дете, трябва бащата да даде зародиша на майката, която да отгледа този зародиш до зрялост. Може да се каже, че бащата е създателя, а майката – оформителя. Зародиша, който бащата дава, е кондензат от неговата собствена квинтесенция. Всичко онова, което е преживял, което изживява в момента, е изразено там в този зародиш. Така, че в зависимост от начина му на живот, бащата дава един зародиш с по-добри или не толкова добри качества.

Хората трябва да разберат, че природата е истинска и неподправена.

Също както семето, посято в земята, носи в себе си предопределението си на дърво или цвете, така зародишът, който бащата дава на майката, носи предопределението на детето с всичките му способности и дарби или с неговите слабости и недостатъци. Колкото до майката, през деветте месеца на бременност, тя носи материалите, които служат за осъществяването на предопределението.

През деветте месеца на бременността майката не работи само за оформянето на физическото тяло на детето. Тя несъзнателно действа за създаването на благоприятни или неблагоприятни условия за процъфтяването на различните характеристики, които зародишът носи. И как работи тя? Като внимателно следи за мислите, чувствата си и за живота, който води.

Повечето майки не мислят за влиянието, което тяхното вътрешно състояние оказва на детето, което носят в себе си. Едва, когато се роди, те започват да се грижат за него, да му търсят възпитатели, учители… Не, щом се роди детето, вече е късно, всичко е определено. Никакъв педагог, никакъв професор не може да преобрази едно дете, след като елементите, които е получило в утробата на майка си, са от низко качество.

Един възпитател, един учител могат да направят много, но само за възпитанието на детето. Те не могат да променят издълбоко неговата природа. Ако природата дълбоко в детето е повредена и най-добрите учители да му намерите, то няма да се промени. С каквото и да третирате оловото, то ще си остане олово. Може да го полирате, валцувате, разрязвате, за да блести, но само след няколко минути то ще потъмнее отново, защото е олово. Едно дете трябва да се направи от злато, не от олово. Дори да му е съдено да живее в най-тежки условия, едно такова дете остава невредимо, защото неговата основна същност е чиста.

Вие разбирате сега, колко е важно за жената да носи в главата си светли мисли. Благодарение на тези мисли зародишът, който расте в нея, поема по всяко време от тези чисти и скъпоценни материи. Така един ден тя ще даде живот на един даровит човек на изкуството, на един забележителен учен и прочие. Майката е способна да извърши велики чудеса, защото тя притежава ключа за силите на живота.

Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 години определят до голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи какъв ще бъде той до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания то те постепенно ще възраснат,  ще разцъфтят в него и ще го доведат в зряла възраст до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.

Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава.

Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат у децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетеняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишените идеи и после те дават своя плод, а при втория случаи в детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец.

Какви ли не аномалии има в поведението на родителите към техните деца! Под претекст, че едно дете е твърде малко, за да проумее света около себе си, хората си позволяват всякакви думи, жестове и държание, без да се замислят, че това действа неблагоприятно върху детската психика. Детето е много наранимо и всичко се отпечатва в него. Често някои нередности, които се проявяват по-късно, са резултат от сцени или разговори, на които са присъствали като бебета.

Много родители не са достатъчно внимателни в начина, по който говорят на децата си. Те не се притесняват да ги третират като неспособни, мързеливи, малоумни и децата, хипнотизирани, подложени на внушения, за кратко време стават наистина глупави и неспособни. Родителите на тези деца не знаят, че словото е могъщо, действащо средство и че онова, което кажат оказва огромно влияние върху техните деца.

Ще дам пример с усвояването на тъй наречените инграми от детето в периода на неговото развитие. Инграмата е пълен запис на всяко усещане, до най-дребната подробност, което се случва в момент на пълното или частично несъзнание, предизвикващ по-нататък отклонение в човека, изключване от рационалното мислене или поведение. Инграмите съставят основата на много психосоматични и психични заболявания.

 

Период

Причини за пораждане на инграми

Следствия

Минали въплъщения

Кармични дългове, родови проклятия, кармични задачи

Записи на клетъчно ниво при зараждането на човека и оставящи „белези” върху кармичната обвивка. Кармична болест.

Пренатален (утробен)   период

Токсикоза, скандали в семейството, физически действия върху бременната жена, груби думи.

Болезнени усещания при самото раждане на детето – създаването на отрицателни стресови ситуации, лежи в основата на образуването на банка данни на човешкото подсъзнание.

 

Момент на раждането

Явления като кислороден недостиг, родилни травми, инфекции у майката, невъзможна болка, страх, ужас, недоброжелателни изказвания или преживявания на акушерките.

Разстройства в детския организъм, при асоциативни обстоятелства, са причина за психични и психосоматични болести в зряла възраст.

 

Период

до

16-годишна

възраст

Конфликт (противоречие) – човек има желание, но условностите на обществото поставя забрани.

Психични и психосоматични разстройства.

Подбуждане (мотиви) – детето предизвиква чувство на съжаление, преструва се на болно, за да не ходи на училище.

Наистина се разболява.

Ефект на внушението: „Ти, се учиш лошо!”

Психосоматични разстройства, заболява стомашно-чревен тракт.

Щампи (алегоричен език) „Гади ми се от теб!”; Главата ми се пръска като те видя…!”

Заболяване.

Мазохизъм (самонаказание), твърде натоварена съвест.

Самоунищожение, тежка емоционална болест, често водеща до операция.

Идентификация (сходство) – „Ти си същия като баща си (майка си)!”

Черти от характера, болести на родителите, маниери, телосложение.

Опит придобит от миналото, травматични събития, силна уплаха, шок,смърт на любими хора, животни и др.

 

Неврастения, тежки заболявания, заекване

Отрицание на женственост (мъжественост) – родителите мечтаят да се роди момче, а се ражда момиче и обратно.

-момичета – гинекологично заболяване до безплодие;

-момчета проблеми с половото възпитание.

Комплекс за непълноценност -  внушаване у детето, че е грозно и непривлекателно; при няколко деца, родителите отделят внимание на едно от тях (по-добре го обличат, подчертано превъзходство над другите).

Инграма „нуждая се от любов”, създаване на неадекватни реакции на ревност.

 

Това са родителите, които по определен начин убиват децата си. Защо, когато възрастните искат да накарат децата да мируват или да се подчиняват, ги плашат, с плашила, вълци,..? Защо трябва и за най-малкото провинение да се отрупват с обвинения и проклятия? Хората не знаят, че през целия си живот тези деца ще се чувстват уплашени, застрашени невротизирани.

Занапред родителите трябва да се научат да си служат със словото за доброто на децата си, ето един начин. Докато детето спи, майката тихичко може да му говори: „Дете мое, аз те обичам много, мисля за теб, искам да пораснеш  голямо, благородно, лъчезарно, божествено, да преливаш от разум, сила, чистота и доброта…” Нека тя му говори за всичко най хубаво, което му желае.

Нека майките вършат това всеки ден, всяка нощ. Нека да говорят на децата си, да ги милват нежно по косиците, като споменават всички сили, добродетели, човешки качества, които притежава и които може да развие по-късно.

Живеем в свят на противоречия. Добре е да прилагаме законът на внушението. Предлагам три метода, които успешно може да ползвате.


Метод „Утвърждение”

Имам много приятели. Аз съм здрав.
Аз съм добър приятел на самия себе си. В чудесна форма съм.
Умея да играя с другите.Всеки ден във всяко едно отношение
Добър съм в спорта.Ставам все по-добре и по-добре.
Задавам точни въпроси.Аз съм неповторим и специален.
Пълен съм с добри идеи.Чувствам се спокоен и отпуснат.
Аз съм уверен – Аз мога.Вярвам в себе си.

 

Метод на „Оценяването”

Засилва мотивацията, самоувереността, решителност, преследване на целите, чувство на отговорност.

  •          - Ценя това, че беше толкова мил с малкото си братче.
  •          - Ценя, те защото сам се сещаш да храниш кучето.
  •          - Имаш уникална памет.
  •          - Ценя, това, че прояви търпение, докато чакахме на опашка в магазина.

 

Методът: „Противоположна мисъл”

„Нямам никакви приятели.”   неутрализиране  „Имам много приятели.”

Обикновено когато хората възпитават деца, очакват те да са способни на известно интелектуално разбиране. Обясняват разни неща и вярват, че с това свършва възпитанието. Не, обясненията никога не са имали голяма стойност при педагогиката. В педагогиката единствения ефикасен метод е примерът. Покажете на детето онова, което трябва да прави, направете го вие пред него и не обяснявайте нищо. Децата са като малки маймунки: щом видят да правите нещо, те също го правят.

Трябва да имаме предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш.

Хората не си дават сметка за силата на навика. Ако детето свикне родителите да отстъпват на капризите му, край! По-късно, когато греши, дори да осъзнава, че греши, то ще продължава да очаква някой да му съчувства. Но тогава ще бъде много късно да се промени. Едно глезено, галено, изнежено дете настоява винаги да се отнасят така с него. За съжаление само една сила е способна да го научи а това е животът, защото живота е безмилостен. Така детето ще страда, но ще се поправи. Доста излишни страдания обаче родителите причиняват на децата си с неумението да се противопоставят на техните капризи.

Възпитанието трябва да бъде смирено сътрудничество. Както знаем болшинството от възпитатели (родители или учители) изпитват нужда да превъзхождат. Този вид възпитатели искат възпитаниците да се подчиняват безусловно на директиви, истини, готови фрази, и чувстват враждебност към тях, ако не желаят да го сторят.

Принуждавайки детето да приеме подчинението ние слагаме юзди на интелекта и спонтанността му. Заставяме го да ограничи собствената си прозорливост и умствен хоризонт.

Нужно е тъкмо обратното: възпитателят трябва да е изключително скромен, търпелив, смирен. Та нали всеки ден самият той трябва да се учи! Единствено подобна скромност ще позволи да запази ума си отворен и открит за новото. Да възпитаваш едно дете означава да се поставиш на неговото място, да приемеш, че то е твой Учител, Приятел! Как ще сме способни да го сторим, ако умът ни е задръстен с боклуци, които блокират психиката ни?

Затова, естествено е необходимо възпитателят да работи върху себе си, използвайки методи с които да изтръгне всичко, което пречи на проявлението на вътрешното му богатство.

Докато остават у него страх, чувство за превъзходство или за доминиране, той не може да бъде истински възпитател.

В заключение, ще отбележа, че всички се намираме в процес на развитие, включително и ние като родители.

Най-големия подарък, който можем да дарим на децата си е Безпрекословна Любов и Ценностна система!

Не просто да говорим за ценности, а да бъдем жив пример!

Автор-съставител: Десислава Христова – психолог

Използвана литература:

  1. „Възпитание, което започва преди раждането” – Омраам Микаел Айванов; Изд.Авир-Просвета; 2011 г.;
  2. „За семейството и възпитанието на детето” – Петър Дънов; ИК Хермес; 2015 г.;
  3. „Биолокация–приложна радиестезия. Том 1: Въведение в многомерната медицина” – Людмила Пучко; Изд.Аливго; 2001 г.;
  4. „Фантастичните победи на модерната психологията” – Пиер Дако; Изд.Колибри; 2015 г.

Comments

Leave your comment

Top