В храма на Учителя. Том 2

Каталожен номер: 43831603

Предговор:
Учителя е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителя пие Еликсира на Безкрая, той живее в него. Неговата Мъдрост е естеството на Безкрая. 
Това, което знае един Старец, е неведомо за мъд­реците и светците. Старецът не търси Бога – той гледа чрез Неговите очи, мисли чрез Него, действа чрез Него. Учителят Старец е Праобраз на Древния, той е изява на Древния. Учителят и Древният, това е осъщественото Единство. Светците и мъдреците са приближени до Бога, но Старецът се е слял с Него. Учителят е понятие неведомо, то е като Третото Крило на Орела при толтеките. 
Светците и мъдреците са духовни, Учителя е Божествен. На светците често им липсва Мъдрост, на мъдреците им липсва Премъдрост, но Учителя е друго измерение. Той може да изрече неща, които да смутят и светеца, и мъдреца. Светецът и мъдрецът имат опит, но Учителя освен опита владее и нещо, което е отвъд опита. Светецът и мъдрецът са преживели нещо от вечността, Учителя се е срещнал с Безкрая. Учителя е отломък от Безкрая и за да го разбереш, не е достатъчно да четеш Словото му – трябва да си призован. Да четеш и да си призован, са различни неща. На призования му е позволено да влиза в безмълвието и присъствието на Учителя. 
Има два вида призовани. Позволено ми е да ви го обясня: първите са призовани естествено – те учат сериозно и обичат Учителя цял живот, но другото призоваване е тайнство – тук трябва многократно да си умирал за Истината и Бога, за да познаеш Учителя по съвсем друг начин, защото, ако животът ти е по-скъп от Истината и Бога, оставаш в старото призоваване – дългия и бавен път, но също благословен и почтен. Естествено призованите живеят в душата си, другите малцина призовани живеят в Духа – те са близо до Храма. И едните, и другите обичат Учителя и му посвещават живота си: едните – по естествен начин, а другите – по тайнствен начин. И едните, и другите са благословени. Тези, които само уважават Учителя, те ще бъдат призовани в бъдеще. Тези, които не уважават Учителя, тях ще ги учи мрачният път на съдбата. Те могат да говорят колкото си искат за Бога, но тук, при тях, е съдбата и тя ще ги учи, а не Промисълът, защото Учителя е Промисълът на Бога, Словото на Бога. В Учителя сам Бог е осветил Себе Си. 
Благословени са тия, които разбират какво казвам.

АУМ
Елеазар Хараш
Варна, 3 януари 2015 г
 
Съдържание:
Предговор  3
В Храма на Учителя  5
Из „Диамантената Kнига“  243