Смирението, Пътят към Бога

Каталожен номер: 521602

Когато в любовта на човека има смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука. Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата.
С тези мощни крила човек може да разговаря с вечността. Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода. Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество.
Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършествува чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране тайната на скритото Слово. Гордостта е път към пустата и неустроена земя, а смирението е първата крачка към свещената земя на Словото.
Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 300 000 км в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност. Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко.
Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е врата към тайните. Смирението в ученика е свързано с нетленната светлина, а това означава, че смирението има много дълбоки корени. Знае се, че дъбът - царят на дърветата - има много дълбоки корени, той не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителят казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени.
И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия, това е знание, с което умираш. В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността.
И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак накрая на изречението, т.е. накрая на човешкия живот, това е знак за чудене... и човек започва да се чуди, защо животът му се е объркал. И аз се чудя, как хората не разбират толкова елементарни неща и от неразбиране са си въобразили, че смирението е овчедущие и слабост, но животът ще ги коригира.
Пленници на мисълта си - освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.
Елеазар Хараш Варна - 16.04.1997г.